прп. Серафим Вырицкий

Преподобный Серафим, Вырицкий чудотворец



 

Съдържание:
Русская версия сайта на русскую версию сайта

Начало
Жизненный путь
Василия Муравьева
Прп.Серафим Вырицкий
Пророчества и наставления
Строим Всем Миром
Сподвижники
Храм иконы Божией Матери Казанской
в Вырице
Торжества в Вырице
Из воспоминаний
о старце
О "ревнителях"  памяти
Из истории Вырицы
Наша  Вырица
Наш Санкт-Петербург
Наше Отечество
Наши Путешествия ( из фотоальбомов )
Православные вести
Наши Соотечественники
и   Современники
К Читателю
Размыслы...
Новое на сайте

Важни Новости:

Из наши путешествия по свята Българска земя

Смотреть, слушать, читать,
о прп.Серафиме Вырицком.


* * *
К Содержанию сайта, подробно >>


 Св. прп. Серафим    Вырицкий - Март, 21  
( 3 АПРЕЛЯ нов.ст.)


прп.Серафим Вырицкий
Православие.Ru
Рейтинг@Mail.ru
Коллекция.ру
Яндекс цитирования
Rambler's Top100


WIN - 1251

Нашият сайт е  с  Вас  от
  27 май 2005г


Дивен Бог во святых Своих!
BG
  Страница на български език

прп.Серафим Вырицкий     
   
Свети прп. Серафим Вирицки
(Муравьов В.Н.)


Живот и духовния подвиг на стареца.


Прп. Серафим Вирицки, комуто отбелязахме 10 години от прославянето му през 2010 година, е почти наш съвременик.

До ден днешен са живи неговите думи: "Идвайте на гроба ми и разговаряйте с мен сякаш съм жив и аз ще Ви помогна". Хора идват, молят се, споделят най-съкровените си мисли и така получават помоща на Господ чрез молитвите на стареца Серафим.

Труден и дълъг бе пътя извървян от прп. Серафим Вирицки!

Благочестивият мирянин, под ръководството на опитни духовни наставници, 40 години се е подготвял към монашеския живот . Подстриган в годините на откритите гонения, за 6 години той изминал пътя от послушник-пономар до духовник на една от най-големите руски обители — Александро-Невската лавра в Петербург.

Под духовното му покровителство са били ридица издитнати иерарси на руската църква, монаси и безчет миряни, търсещи подкрепа в тези страшни години. Старецът на дело изпълнил своя свещен завет: Укрепвай своя дух и хиляди хора ще се спасят покрай теб!

Това са основните етапи в живота на Св. Серафим Вирицки.

Василий Николаевич Муравьов, както се казвал прп.Серафим Вирицки като  мирянин, е роден в средата на XIX век в Ярославската губерня. Зад Волга, където сега има широка поляна сред горите и стои издигнат от съвремениците ни поклонен кръст, се е родил Василий в семейството на трудолюбиви християни.

След като навършил 10 години, баща му умира и той станал единствената опора на семейството си - за сестра си и майка си. Благочестивите му съселяни го взели на работа в Петербург. Там той започва да работи като разносвач на товари в Гостинния Двор, а изработените средства изпращал на семейството си.

Трудолюбив и много честен, той заслужава доверието на стопанина си. Започва да изучава занаята като много скоро постига големи успехи, но душата желае нещо друго.

Той отива в столичната лавра с молбата да го приемат за свой брат. Там той бил посрещнат от стареца на лаврата, който пророчески му казал: "Измини пътя си на мирянин, създай семейство, моли се на Господа и щом ти дойде времето той ще реши съдбата ти".

Така и станало!

Бързо се издига до управител в магазина и постъпва да учи икономически науки. Завършил висшето си икономическо образование, става главен управител и дясната ръка на стопанина си само на 21 години.

С благословението на отец Варнава от Гетсиманския скит на Троицко-Сергиевата лавра покрай Москва, бъдещият преподобен, Васили решава да се ожени за сънародницата си Олга, учеща се по това време в Петербург, а стопанинът му му помага да отвори собствено дело и го прави свой партньор в бизнеса.

Благодарение на опита и уменията си, бързо се разраства търговията му със скъпи кожи. Появявят се в бизнеса му нови партньори и верига магазини в Петербург и европейските столици.

Муравьови са приети в царския дворец. Делата потръгват в добра посока и той става един от петте най-богати търговци на кожи в столицата.  Не след дълго ражда се и синът му - Николай.

Семейството му не стават роби на натрупването на богатства, а голяма част от средствата си отделят винаги за подпомагане на манастирите и бедните.

Отец Варнава Гетсимански(Меркулов) води младото си семейство чрез духовното си ръководство в живота, като с цялата си душа те са предани на Бога. По време на Световната война те се грижели за сираците и ранените, дори приемат в дома си момиче-сираче и я възпитават като собствена дъщеря (бъдещата монахиня Йоанна).
По това време синът им отива доброволец на фронта като авиатор.

Настъпва 1917 година. Страшна година, изпълнена с преврати пъво на либералите а после на болшивиците.
Царят и Отечеството са предадени!

Реки от кръв, братя убиват братята си. Няма нищо по-страшно от гражданската война!
Всичко това било допуснато от Господ заради греховете им.

Много неща се променили в живота. Богатиите изнасят капиталите си в спокойни държави, с надеждата за по-добри времена. Такава възможност са имали и Муравьови да си обезпечат спокоен и комфортен живот в чужбина, но те остават в Отечеството си.

Много неща се промениха в живота. По-богатите изнасят своите капитали в спокойни държави с надеждата там да изчакат по-добри времена.
Имали са такава възможност и Муравьови, могли са да си обеспечат спокоен и комфортен живот в чужбина, но те не напускат Отечеството си.

Василий Николаевич Муравьов ликвидира успешният си бизнес, щедро възнаграждава служителите си, а цялото си състояние в златна валута дарява на Александро-Невската лавра, Въскресенският Новодевичи монастир в Петроград, Иверският монастир в Нижегородска губерния и в други обители.

В.Н. Муравьов ликвидира бизнеса си и щедро възнаграждава служителите си.

Нищо не оставя за себе си.
Защото каза Господ: «Ако искаш да бъдеш съвършен, продай имението си, раздай на бедните и ще имаш съкровище на Небето. И прийди, следвай Ме.» (Мф. 19,21)

«Ако искаш...» - каза Господ.
«Желая, Господи!» - отговаря със сърцето си Василий Николаевич Муравьов.

Много мъжество и непоколебима вяра изисква такава постъпка.

Твърдо бе съвместното решение със съпругата ми Олга Ивановна Муравьова, да отдадат себе си изцяло в служба на Господа.
Искрено и твърдо.

Случи се !
На 16 октомври 1920 година, в църквата на Свети Дух на Александро-Невската лавра е постриган в монашество р.Б. Василий, наречен с името Варнава (в схима Серафим), в памет на своя духовен ръководител — Варнава Гефсимански.
В същия ден, във Въскресенският Новодевичи монастир на Петроград — неговата вярна съпруга Олга Ивановна Муравьова се постригва в монашество с наречено име Христина (в схима Серафима).

Приемайки монашество, той започва послушание като пономар, но скоро е ръкоположен в иеромонах.

След време, преди да му бъде възложено тежко и много отговорно послушание на старец-духовник на лаврата,  о.Варнава(Муравьов) приема схима, с наречено име Серафим(около 1927г.), в чест на прп.Серафим Саровски.

Тече нескончаема човешка река към утешение и изповед пред стареца иеросхимонах Серафим(Муравьов) — река от човешка скърб и страдание, в тези тежки години.

Под неговото духовно наставление са не само монаси, но и иерарси и множество миряни.
И на всеки, като на единствен, той дава утеха и съвети, опора за душата. Упование в Бога.

Един ден старец Серафим приемал изповед в Троицкия храм на лаврата без прекъсване повече от две денонощия.
С приключването на исповедите той не бил в състояние да помръдне от мястото си. Така и паднал на студения каменен под на събора.

Лекарите откриват силни поражения и налагат задължителна промяна на климата — препоръчват Вирица, близо до Петроград.
Митрополитът Серафим (Чичагов), който в мира беше лекар, след диагнозата на консилиума, благославя тяхното решение.
Независимо от съпротивата на стареца Серафим да напусне лаврата, той се подчинил на волята на иерарха, и заминава за Вирица да носи своя старчески подвиг там.
Това е 1930 година.

С пристигането си във Вирица, събрал последните си сили, иеросхимонах Серафим(Муравьов) отслужи Литургия във вирицкия храм на Казанската Божия Майка, прихожанин на която той смята и себе си.

Заедно с него, като послушание, заминават и схимонахиня Серафима и послушница внучка Маргарита.
Сега те неотлъчно ще му помагат.

Здравето му е влошено, той вече почти не се движи - единствено съпровождан под ръка.
Но старецът Серафим не прекъсва нито за миг своя денонощен духовен молитвен подвиг.
Близките даже не знаят — спи ли той въобще.
Нощ — молитва, ден — поток от хора.

По време на Отечествената война (Втора световна), иеросхимонах Серафим поел обет по примера на Серафим Саровски за 1000-дневна молитва върху камък.

Лято, зима, независимо то времето, често нощем, той се моли пред иконата на Серафим Саровски, коленичещ върху големия камък недалеч от дома в дълбочината на градината.

Далеч от очите на хората, нощем, той моли да му помогнат да стигне до камъка, за да изпълни обета си.

Старецът се моли за спасение на Родината си и за целия свят, по няколко часа толкова, колкото стигнат силите му.
Прострял ръцете си нагоре, моли Господа и Владичицата за милост и опрощаване на греховете ни.
Моли се със сълзи на очи, мълчеливо, със сърдечната молитва.

Близките разказват, че даже да наблюдаваш това без мъка е невъобразимо.
Старецът отдавал себе си изцяло.

А после — нощни молитви по молби на хората, за всеки. И през деня — утешение, изповеди, съвети... и поток от скръб!
И така, дълги години, всеки ден.

Почива иеросхимонах Серафим (Муравьов) на 3-ти април (по нов стил) през 1949г.
Той доживял до предсказаната от него Победа, и знаел точния ден и час на своята кончина.

Събрал всички близки за молитва. Благословил всеки от нас с малки иконки на Серафим Саровски, приготвени специално и , след прочитане на Святото писание, се помолил, прекръстил се и... ръката му падна с последния му дъх.

Мирно отишъл там, кадето няма вече ни болести, ни мъки.
Земният му път бе изпълнен с искренна вярност към Господа, с дълбока вяра, с чест.

На погребението на о.Серафим се събрали безброй много хора.

Около гроба стоял и семинарист Алеша, бъдещ Патриарх Алекси II.

Схимонахиня Серафима (Муравьова) починала преди него, през пролетта на 1945 година, само дни преди очакваната Победа.
Тя, с внучката си Маргарита, отдавали всичките си сили и любов към хората и Господа.

Светла памет на всички!

Свети преподобни отче Серафиме,
моли Господа за нас, грешните!




Някои от поученията на прп.Серафим Вирицки.


прп.Серафим ВырицкийСвети прп.Серафим Вирицки притежавал от Господа несъмнен дар на пророчество и предвиждане.
Така той не само предрекъл Патриаршието служение на архиепископ Алекси (Симански) още през 1927г., но предсказава и срока от 25 години на неговото предстоятелство.

Предсказва и Великата Отечествена война, изпитанията и Победата в нея на нашето оръжие по милост Божия.

Известни са множество изцеления, душевни и телесни, пророчества и прозрения на човешки съдби.
Това са неоспорими факти.

Дълбоко пророческо е и неговото Стихотворение, написано в годината на Богоборческата петилетка през 1939г, когато в цяла Русия са останали само 60 безгласни църкви и три иерарха.
Монашеството било почти изцяло унищожено, свещениците репресирани, а властта се хвалеше, че към края на 1939г ще изчезне както последният храм, така и последният поп.

Но Господ съхрани за нас нерушимо храмът в пламенното сърце на стареца иеросхимонах Серафим (Муравьов).
Именно тогава се предавали от уста на уста пророческите му думи:

«Пройдет гроза над Русскою землею,
Народу русскому Господь грехи простит.
И крест святой Божественной красою
На храмах Божиих вновь ярко заблестит.
И звон колоколов всю нашу Русь Святую
От сна греховного к спасенью пробудит,
Открыты будут вновь обители святые,
И вера в Бога всех соединит.»


Този  пророчески, утвърждаващ възглас на стареца, вселяваше надежда в хората и укрепвал вярата им.

Той казвал, че не само ще бъдат възвърнати храмовете на Александро-Невската лавра, но и че даже на Ленинград ще му бъде върнато неговото име — Санкт-Петербург. Това въобще било немислимо в тези години.
Но стана.

Далеч не всичко виждал в розово Серафим Вирицки в нашето бъдъще:
Истинската църква винаги ще бъде гонима;
Ще позлатяват куполите на църкви, но духовността ще спада, а гоненията ще носят най-коварен вид и непредсказуем характер;
Възможно пак ще възстане брат срещу брата (и това без малко да се случи през 90-те години в наше време);
Старецът съветвал да се практикува Иисусовата молитва за спасение;
Истинското просвещение е просвещението на душата със светлината на Православието, казвал Серафим Вирицки;
И че не Западът, със стремежа си към земните блага, а Православният свят в чудното си единство на земно и Небесно , ще определи бъдещето на света;
Той обръща внимание, че само нашата Православна вяра е истинска, тъй като ни е дадена от Самия въплътен Бог;
И повтаряше, че Бог е Любов, Истина и Път. Път на Любовта, показан ни с примера на Самия Господ.
Особено старец Серафим обръща внимание на молитвата на Ефрем Сирин, четяща се често във Великия пост, че тя съдържа в себе си цялата същина на Православието, цялото Евангелие, и ни помага да придобием качествата на новия човек. Тази молитва от древността от година на година се повтаря при Богослужение;
Грехът да осъждаш някого старец Серафим наричал като най-големият недъг на нашето време. Ние имаме право да осъждаме само себе си. И даже като обсъждаме някого, то неволно вече го осъждаме. Да бъдем бдителни към себе си — предупреждава Серафим Вирицки;
Старец Серафим не показвал публично дадените му от Бога дарби. Никога той не казвал, че той прави нещо, а че това е по молитвите за нас от нашите светци и Богородицата;
Прп.Серафим Вирицки винаги предпазвал хората от стремежи към видения и общуване с духове, тъй като ние, грешните, можем да видим само падналите духове в лукавото им обличие, което води към нашата гибел. Както и да молим  Господа да ни избави от тези искушения на лукавия;
Дълги 40 години в света, като мирянин, а след това и като монах, несеше о.Серафим скрит подвиг во Славу Божию, скрит от чужди очи, чрез покаяние, пост и молитва, носещ подвига на посилни и реални дела в името на Христа. Подвиг, който изисква мъжество и постоянство;
Силна вяра и упование в Бога — това  бе пътят на прп.Серафим Вирицки. «Да бъде Волята Твоя, Господи!» - това бяха винаги неговите думи. Всичко той приемаше кротко;
Смирението — е най-забележителна черта на прп.Серафим Вирицки, за пример и за нас;

    Прп. Серафим Вирицки остави на нас три свои стихотворения.

 Това е одно от тях (на руски), за 1000-дневен молитвен подвиг на моление
върху камъка пред иконата на прп.Серафим Саровски :

И в радости и в горе монах, старик больной,
Идет к Святой  иконе, в саду, в тиши лесной.

Чтоб  Богу помолиться за мир и всех людей,
И старцу поклониться о Родине своей.
Молись Благой  Царице великий Серафим,
Она Христа десница,  помощница больным.

Заступница убогих, одежда для нагих,
В скрбях великих многих, спасет рабов Своих.
В грехах мы погибаем,  от Бога  отступив,
И  Бога оскорбляем  в деяниях своих.

Иеросхимонах Серафим Вырицкий, 
1942 г.


Подробно можете да се запознаете с живота и духовния подвиг на прп.Серафим Вирицки
на нашия сайт «прп.Серафим Вирицки» (на руски език),  тук.    И мого, много още....




прп.Серафим Вырицкий, икона

Свети прп.
Серафим Вирицки


Ново на  сайта

new (Последна редакция)   new


Писмо към нас:

© 2005-2013  serafim.com.ru. Все права защищены.




Преподобне отче  Серафиме, моли Бога о нас !